Животът е сериозна

Животът е сериозен въпрос

… Аз припомни погребението които участваха тази сутрин.
Лице, което е скъпо недостатъчност изведнъж: когато смъртта ни засяга отблизо винаги силите ни да се отрази върху смисъла на живота. Това "нещо, което ние не можем да shirk. Все още сме живи и план за нашия живот ragionando в un'assurda перспектива за безсмъртие, тъй като, ако сме били някога да умре. Ние сме рационални същества и още по същото време изключително глупави: Не Ние съзнаваме, че ние не можем да добавите един момент в нашия живот и ние сме deluding себе си да се феодали и майстори. Ние мислим, че всичко е допустимо, при условие, че има appaghi и да не навреди други; на живо от "carpe дневните" единствената причина. Ние сме disgusting старост и смърт разтърси нас, така че често дори не искам да номинира: "Моля, не говорим за мъртви!", Каза един giono лице scandalizzata от факта, че имах посочено лице, които бяха изчезнали.
Има "малко да кажа: ние сме краткотрайното и ние не искам да призная. Ние живеем в един свят, постоянно и в едно общество, които противоречат на техните anthropocentrism, което поставя човека в центъра на всичко. Но центъра на това?
Аз съм убеден, че все повече, ако човек наистина губи зрението на неговото etre на всичко, след което попада в общия хаос и релативизъм: Вие изгубите знанието на добро и зло, лошо и продължава да губи познаването на себе си ! Не е "cogito ергономична съм", който взема!
Вярвам, че единственият център, единствената причина да съществуват за всички нас може само да остане в една от които, създадени с нас и ни даде живот на Бога. И аз съм един които не обичат или теории moralisms: Винаги съм търсените факти и факти като този, който станах свидетел днес, в която смъртта на един човек е опит за влизане в вечен живот, мога да кажа, че съм конкретни glimpsed присъствието на майка му, че Църквата определя като Бог Отец.